Шум(и)

Когато и да е затворен човек, все думи и мисли бягат и се лутат. Почти винаги глупости, дефинирани чрез птичка, която лети в градски условия и страда от липса  на хоризонти. Човек строи лимитации.
Вместо да освободи, той затваря. Един вид зазимява. Това са чувства, мисли, енергия и т.н. Впоследствие забравя да лети, ако изобщо е стигнал до осъзнаването, че може.
Не можеш да говориш на яйце, някой ще каже. Яйцата имат уши, обаче. Въпреки черупката, те имат пропускливост, макар и минималистична.
Глупости.
Дефинирани от вятът и шум, носени край сграги, объркани. Когато хоризонтът е чист, вятърът не се чуди от къде да мине, както и птицата, а сигурно и човекът. Когато, обаче, някой издигне високи улеснения, това за всички означава нагласа.
И се нагласяме, какво да правим. Усмихваме се в лицето на трагедията и продължаваме, какво да правим? Все едно можем повече от себе си, не можем ли? Поставят ти значението другаде и всеки път като се питаш кое има значение, ти не знаеш, че колкото си незначителен, човеко, толкова и обратното.
А не е като да няма светлина и върху най-незнапителното листо на домашно цвете, което живее изцяло зависимо от човешката ръка и все пак живее, зеленее, радва. Чисти, поема, усмихва ти се едва забелязано. Затова повечето хора харесват цветя, без да са особено сигурни защо. Затова харесваме и живота, а не сме много сигурни в какво се изразява той.