Пристигам на гарата, обаче без влак. Вървях по ecopista няколко километра и тя свърши. А тръгнахме за риба от Визеу. Още в първите минути на риболовът ни стана ясно, че ще го обърнем на биролов. По португалски. Само че сме българи. И се чудим, защо, нали, тези португалци пият бира 0.20 мл. Странно.
-Туй е животът на емигранта: работиш, ама и ти не знаеш защо.
Казва ми моят събеседник и си говорим за живота. Децата му в Лондон, той във Визеу. Вече не му харесва тук. До преди месец работодателят му го е хранил три пъти, вече само веднъж. Намалил заплатите.
-Плащаш наема, колата, за храна и до там. Викат ми, какви пари изкарват, големи. Питам ги: и какво ти остана от тях? Нищо. Това пари ли са? Нищо. Други само си плащат кредитите, къде за кола, къде за апартамент.
Говорим си непременно за съветския съюз, моя любима тема сред емигрантите над 50. Той е работил в Коми, на север.
-За три години в съюза си купих апартамент, кола, и съм се издържал! В дърводобива даваха по 1200 рубли, а живота ти струваше 60-70 рубли. Хлябът стотинки, бирата, всичко беше евтино. Даже и в България. А сега?
Хвърлили сме въдиците, но тъй като нямам билет, защото нямам португалски документи (предполагам ,insurance number), не мога и да си купя. А билета за година е 3€. Та го гледам как опъва чадъра. С кръстникът ми ходят на река Дао от време на време, като могат.
-Ей така, хвърлям въдиците, и чакам да се хване. Понякога ходя по реката, намирам пружини, който е късал, - присмива се, но тъга се чете по лицето му, - понякога носим палатка, пържоли и като почнем от Петък, чак до Неделя.
Тази година е "карък", не е хващал нищо от поне две седмици. В Португалия, доколкото разбрах, ловят рибите на макарон. Шаран на макарон. В Испания, разправя ми, ловели на картоф. Аз се изумявам. Нали знам само с червей.
-Нашите риби, в България, ги храним с месце, тук ги хранят с въглехидрати...
Дълга пауза се получава, а аз реших да се разходя. Тогава дочувам:
-И така си прекарваме жалките дни.
Аз знам, че това е хубав живот. Самият съм изпълнен с възхищение към трудоваците, и се чудя дали правилно съм чул.
-Жалък - обаждам се аз,- това не е ли хубав живот?
Въпросът увисва над реката и аз си допивам мини бирата.
-Хайде, аз отивам да се разходя, ако се изгубя, ще звънна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар