Някои нощи се превръщат в сутрини, просто така, защото те правят такива неща. Така и не разбрах, как, но гледах през този мой прозорец, изпълнен със звезди, осветени от луна на чисто небе, гледах естествената светлина и усещането на константна сензация ме пренесе до сутринта. Сякаш не исках да изпусна и момент от тази невероятна транзиция. Сякаш е  всичко, което имам. Този един прозорец, в това време, когато единствения шум е от пламъците на дървата в печката, и нищо друго. Чиста импресия. Замалко да започна да броя сателитите и самолетите. Преброих само падаща звезда и отново, за кой ли път, си пожелах нищо. Човек има всичко, мисля си, за какво му е да желае!