Защо да не вживя клише. И без това с такива пълно е. Като мен, като теб, като всички. И давайки живот, обричаш на смърт. Любовта умря, да живее любовта. Говорим за чужди неща, нови, уж, а тъпотии се ръсят...: "мрежовия маркетинг има критични моменти, които някои фирми след..."
Бавна музика, кафе, чак не те ебе. "Нашата икономика е много бавна." Нашите мозъци са много бавни, гъзовете ни са славна. Рече кръц, прави пръц: "обикновено в класическия бизнес ... Което рефлектира в качеството..."
Пишки пишки пишки. Пишки на нижки, четар книжки, парижки и пушат мръснишки. Чука(т) се, не е моята врата. Не отварям. На моята и да се чука, все е тая. Дюнер дай ми, месо, мърша било - dust to dust, мърша to мърша. Да бъда край вас, себе си кърша. Живея клише и клишета слушам, произвеждам и онождам мисли, та дано умрът, нали живот им давам. Инкубатор на клишета. Да си мерим клишетата, които знаем - кой знае повече. Кой ще обясни живота. Свиня на свобода, кочинка си търси, къща си строи, пот ръси, асма ръси, астма, кръст, се вълци - бич на днешния човек зове се констипация, нека девелопна една апликация. "Предлагаш бизнеса...хората в началото трудно виждат целия бизнес."
Пари пари пари, а защо не пишки на нижки с пришки твърдижки. Една усмивка, а какъв ташак. Циничност, за простотия бележит знак. Личи ли, ама си простак, заглади равномерно този мустак, аз с теб не си правя курбан. Нося тюрбан и обхождам афтърсганистан. И стана. И тръгна. Па рече: "Къде си, Свръхчовеко, писна ми вече!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар