4.02.16 г.

нима

Какво правиш, когато
тишина настъпи плахо
уплашено сърце затупти

нима поглед не рееш
сред невъзможните нивя
към безпризорни дъждовни дни

самотната пара
на топлия чай
нима не гали
душата ти слаба
погледът ти изнурен
не пари ли изпод вежди издрани
стойка изтерзана

на що прилича
нима не се питаш
отразена в река
мръсна, замърсена
мътна като представите
ни за бъднини
тъс притча

Нима всичко не бихме предали
от себе си
да не тежим
на тос свят
и неговия посърнал Атлас

но що правим
когато
тишината ни застигне
сляпа
сляпо
слети,
но сами

уплахата с  бича
му вика
'бий, мамати стара
бий'
бий, но не отбой
и ако смъртта разделя
то живота бива да събира
но от туй кой разбира
в ума си побира
онази
неподозираната
несмиримата

която, понесена на криле
от крале
и други неверници
зове
любов
любов
какво загубих
какво оставих
нима останах
нима погубих




Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...