4.02.16 г.

за хората и наслуката

Прекалено много чернови и нищо черно на бяло, сякаш нещо неизбежно се отлага. Животът, най-вече, тъй неотложим, какво ли изобщо пречи, просто да стоим. Но без движение, няма уживление, няма влечение дори към елементарни неща като разстение, преди толкова ги обичах, но все ги купувах, отглеждах и оставях, защото на някъде заминавах, и това тук сега също е временно, а това време нещо се протаква, преждевременно. Поименно, дори да назова нещата, не ще променят съдбата или просто ще ми отдъхне от дъха и дух ще издъхне. Някакви изречения, никакво творение. Нищо, което да прилича дори малко на приключение или точно приключение на една сладка илюзия, конфузия, или просто дифузия на субстанция от едно място с много лудост към друго такова, с по-малко. Уж. Химери. Призраци го били подвели. Ех, а те умрели, а да спориш с умрял не върви, а със жив  стои, макар тъй красиво да изглежда отстрани, а всъщност загуба, прахосничество на енергия и мотиви, и все пак някой е забравил, че за друго е тръгнал и се е оставил, по течението на безумни реки. Като отлагаш негативното, това не значи, че то в теб не стои. Оттам колкото и да обясняваш, просто не забравяш, проблема не отминаваш, а вместо това задълбаваш, една яма, която прилича гроб, а ти си разправяй, ако щеш, че е кивот, който води към по-хубав живот, веднъж щом бурята отмине. А, да, ако през това време не се споминем.
И ако всичко туй е даденост, нима не изисква отдаденост? Нима ще продължи, тос омразен дъх, който не ценим. Ние просто ще се променим, нали, няма да е все така, все тая, ама не, какво като вчерашния ден по нищо не прилича на днешното дете. Оплетох се малко в смисли и рими, голямата невидима празнина - прости ми. Знам, че когато и всичко това да приключи, дори и нищо да се случи, може и нещо да се поучи. Зрънцата тъй неслучайно се посяват. А гласът на собствената ми съвест идва от несобственото ми аз. Това е тъй красиво, а за последната дума вече имам друга. Ранимо. Мастило. Кажи като разбереш. Аз ще съм някъде тук. Блажени са тия, които намират смисъл тука. (захар и несполука)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...