7.03.12 г.

Състояние плаващо


 Част втора 

 Състояние – плаващо

Сигурност и несигурност едновременно. Познато, нали? От едната крайност до другата със скоростта на светлината. Това съм аз. Човек изграден от двете крайности в едно. Мога да съм много добър и много зле вършейки едно и също нещо, без да го предизвиквам. Просто се случва. Магия. Някой ми се кефи поради ред причини, но не би ме зел на работа, поради същите.

Късметът ходи там, където го викат, също като такси, само че ако не го типнеш – другия път ще има да го чакаш.

Викам си на акъла – К’ви пак глупости пишеш бе, Доооообрине, не се ли научи, че не ставаш за драскач. - И понеже акъла ми има повече акъл от мен, мъдро ми отговаря – ‘Драстиии, Начиии, Доообрине, виж сега, драскач току-така не се става. Първо от тука отиваш право в младежката организация на ГЕРБ, докато още си младеж. Там е място за видни интелектуалци, учени и най-различни видове гении. После трябва да изчакаш малко, защото то не става от току-така, щрак и айде – пулицър, а и никой не е по-гений от гениййрал БайБай, като докато чакаш му се мазниш както ти се хареса. Даваш дупе, ако ти се поиска, ако не – търкаш пода. Там ще попиваш от потта на истинските интелекти, които работят в различните министерства, и ще израстеш постепенно. И така, докато дойде твоя момент. Как ще разбереш кога е той ли – елементарно, като ти поискат дупе!

Колкото повече знам какво трябва да направя, толкова повече правя обратното. Винаги така става. Сигурен съм, контролирам к'вото там се залъгвам, че контролирам и накрая… Пуф!

Провал.

Сякаш като съзра възможността в бъдещето, което въображението ми създава, и моментално обърквам всичко. Опитвам се да избегна това, което съм видял, променям нарочно всичко, за да е грешно, за да не се случи… Познатото е скучно, нали.

Можете да си представите колко странно е всичко това от страни. Също така и колко е кофти, когато всичко отмине, и ти не правиш нищо, а просто стоиш и се самосъжаляваш, защото пак докато си го премислял и осмислял, си се осрал.

Обичам да съм искрен. Така елиминирам всяка възможност да се объркам в бъдеще, поради късата си памет. Обаче не мога да съм постоянен – и става много забавно, когато забравя за какво съм бил искрен, и съм искрен за нещо ново, а на всичкото отгоре продължавам да твърдя, че винаги съм искрен.

Нали!

С искреност обаче нищо хубаво не се постига. Умните хора не са искрени. Идиотите са искрени. Да си искрен и да казваш истината, е като да влезеш в еврейски квартал, дегизиран като Хитлер – самоубийствено забавно. И защо някой ще иска подобна участ? И по-важното, защо някой би се прецакал сам?

Всеки трябва да прави нещо, и защото трябва да се почувстваш жив, а състоянията винаги се изреждат. Много рядко се задържа само едната крайност… другата винаги дебне и чака своя миг, готова за атака.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...