Idiowhat

В причакване на Годо

Някои хора, поради хроничното си затъпяване или поради друга някаква неописуема причина, очакват неочакваното. Същия този идиот, чието име няма да назовавам, защото е много вероятно да съвпадне с авторовото, не просто очаква неочакваното, Той го причаква. Разчита на него, защото знае, че ще се случи. Може да не е днес, да не е утре, но ще се случи. Като да очакваш Годо, но без да си чел краят. В началото всичко винаги е по-хубаво, затова ще гледам да се въртим именно около него.

Това му негово състояние, разбира се, е възможно да бъде категоризирано от по-неопитно читателско око, като лудост. Каква точно лудост, това вече зависи от читателските капризи, но ние всички знаем, че лудостите далеч не са една и две.

По-запознатите са наясно, че такова нещо като лудост няма, в смисъл такъв, че нещата не са толкова прости. Човек не е просто луд, просто лудите са едни други същества, на които аз им викам „мега-мазните шибани нагаждачи”. Те се развиват най-често в областта на политиката, поп-фолка и около още 10 000 професии, които няма да изреждам, защото ще изпусна някоя, за която ще ме е яд. За тях е характерно безхарактерното мнение или поне нещо подобно на това, което ще е утре, обаче те са го научили от днес, защото все пак това е единственото нещо, което са усвоили за цял живот – да се нагаждат. Това не е малко, не искам да ме разбирате погрешно, един средностатистически нагаждач ще стигне много по-далеч от един средностатистически интелектуалец, затова можем да сме сигурни. Интересното е, че тези същества, понеже ме е срам да ги наричам хора, умеят до съвършенство да те прецакат, погалят, излъжат, ухажват, каквото там са си наумили да направят, но не могат да свържат две изречения, в които да има определена мисловна градация… но това е slightly off-topic. Както ги нарича един мой кумир – кадърни некадърници. Все още не знам на какво точно се дължи високото им КПД… (сигурно тайно се кооперират с извънземните или доносничат яко на ДС)

Светът се е развил до такава степен, че глупавите са милиони, а не толкова глупавите, са единици, но всеки ден им се натяква колко са прости. Чувал съм за случаи, когато човек без елементарни познания в коквато и да е област, казва на друг, начетен, че е пълен идиот. Всъщност кой може да каже кой е идиот в днешно време? И все пак, нека поне разделим идиотите в две групи – обикновени идиоти и Идиоти с главно И, от по 800+ страници с автор Фьодор Михайлович. (добриневски)

Както и да е, да се върнем на нашия субект балкански, който, видиш ли, причаква Годо. На него никога няма да му мине през ума, че Годо няма да се появи. Той ще се появи. Под една или друга форма. По една случайност, която ненарочно пропусках да случаизирам, нашият Идиот вярва, че всичко е въпрос на форма. „Просто формата е различна” обича да казва той. Като някакъв обсебен фанатик, той не просто си вярва в неговите си убеждения, ами и смее да ги защитава публично. Каква наглост само! Интересното е, че всъщност почти никой не е в състояние да го разубеди. Почти никой също така и не го разбира, но той не се и опитва да обяснява много-много каквото и да е било, понеже го смята за „недостойно занимание за един първокласен лентяй”. Едва ли в нашето малоумно съвремие някой бива на 100% разбран по един и същи начин от което и да е мнозинство. So where is the point?

Кое е добро и кое не, няма никакво значение. Така поне изглежда. Всички сме виждали как някой говори едно, а прави друго, съответно заради такива като тях на приказки се не вярва. Иска ни се да вярваме, че можем да направим някаква разлика, промяна, но можем ли всъщност? (KONY 2012)