6.04.12 г.

Особнящина


Някои хора говорят така, сякаш им пука. Но не е така. Други обясняват така, все едно разбират. Но не е така. Трети си мислят, че са кухи и се самосъжаляват, но и те грешат.  Абсурдността вече е нормална. Трябва или да я преоткрием, или да измислим нова.

Ако знам нещо за хората, то е, че те се раждат, живеят и умират. (като за това по средата не съм убеден на 100%). Всичко друго, дори и да си мечтая, не мога да го разбера. Сега би било добре да дам примери под формата на въпроси, от сорта на „Защо сме бедни, защо сме слаби”, но понеже се стремя да отбягвам т.нар. mainstream – няма да го направя. Добре де, като се замисля, може и да Ви спусна един въпрос свише – Защо не гледаме? (оставям на вас да си развиете разклоненията)

Един много интересен човек, който по случайност се запозна с мен и който ми изглеждаше доста интелигентен, ми каза, че „Всичко, което правя, е да обръщам внимание на това, което става около мен. Знам, че звучи нормално и просто, но това е рецептата за максимално развитие.” По времето, когато ми каза това, аз мислех, че е най-обикновен маргинален чиновник, който си мисли, че е оцелял в битката с изпростяването. В последствие разбрах, че е милионер от бившeто ДС. Понякога греша много… Но само понякога.

Друго бях тръгнал да разправям! Когато човек се огледа, или поне когато аз, като такъв(което е спорно), реших да пробвам, започнах да се убеждавам в правотата на тези думи. Знам, че това ви изглежда като много тъп и сух текст, и на мен така ми изглежда и на всичкото отгоре имам и честа да го пиша, но не се притеснявайте, the worst is yet to come!

Като казвам оглеждане нямам предвид Вие забили поглед в земята в търсене на парата, а Вие с главата горе и погледа там, където е красотата (Не, не циците, очите!) Може да погледнеш в очите на човек и вече да не искаш да го познаваш, зависи какво си мислиш, че можеш да разчетеш в един евентуален поглед. Но може и да погледнеш и да си останеш там, like, forever (което не е толкова трудно за измерване nowadays)

Красота има навсякъде около нас, защото повечето хора, които творят, го правят с любов. Малко или много, всичко, което е около нас, е сътворено. Дядо ви е посял дръвче с любов, съответно вие стоите на сянка и пиете бира в двора. (после идва Царя и казва, че е негово) Дори най-малкият детайл в дадена картина, може да издава любов, зависи как гледаме на нещата, не ли?

Ако аз, като лунатик, погледна парцал на земята, и си помисля „О, колко страхотно пасва на обстановката и как ,именно, точно там, а не другаде, е мястото му на принадлежение” то, вЕрвайте ми, непременно е така. За мен, означава за моя свят, а моя свят, означава, долу-горе, всичко. Не променяйте себе си, променете света си. А после, като не ви харесва и света, който ви заобикаля, но не този фиктивния, а другия, реалния, опитайте се да промените и него.

Тhere’s nothing wrong with dreaming bro.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...