14.04.12 г.

how to feed a duck


…или къ да на’раниш патка

Излизаме си аз нали, нищо необичайно и сме се запътили към парка до нас, който е пълен с патки, лебеди, катерици и други видове хора. Всьо харашо. Обаче, тавариш, видиш ли, аз понеже съм леко чалнат, и нали, викам си, к’во като се е постъмнило вече на вън, к’во като е 8-9 часът. Тамън ще им изпея, нали на патките, някоя романтична балада, under the moonlight, ала-бала, па и че ги нахраним.

Как реших да храня патките? Ми, елементарно, Уотсънчетата ми, просто хляба тръгна да мухлясва и аз реших да го фърля. Хазаинът ми обаче, той нали е негър, „Ааа, как ще хвърляш хляб, защо го хвърляш?”. Помислих една минута къ да му кажем на ингилиски, че хлебецо е тръгнал да муйлесва и че не е за едине и му рекох единствената думичка, която панирания, от паника, не че е валян в яйца и на тигана, та панирания ми мозък изгенерира думичката – mould. Оня загря, може би, което беше много добре, защото иначе щеше да се наложи да почна да смесвам граматики и членове, и току-виж оня си помислил, че искам да му помагам с градината.

Той обаче, нали е от Ямайка, даде гениална идея. Вика ми „Иди нахрани патките, ще те заобичат”. Аз, нали, мой съм от село, мой съм прост, ама знам да питам. И го питам „ми те т’ва ще го ядат ли?” да не земат после да ми се обидят, викам си на акъла, да ме накълват и нацвъкат за наказание, че ги цакам с муйлесъл леб. Онзи вика НЕ. Доообре.

Трябваха ми точно 30 минути да се организирам, понеже нали, Раховеца ми малко бавно затопля и нанизах конвърските и газ към парка. Вървим си по уличките, смърди ми на пресен дъждец, аз къде нямам обоняние не знам как го надуших, ама може и внушението да ми е помогнало. Хладничко, свежичко, абе готино ми стана на душата. Малко creepy, оти в парка няма светлини и аз ходим на тъмно, само луната ми свети и тя като ме види и се крие зад облаците, нещо е срамежлива, ама аз нали съм българин, мене от тъмно ме е не страх. Дет се вика, я съм бил на тъмно 9 месеца га съм се раждAл, че сега ли че ме е страх? Пък и като не съм в България, к’во да ми стане на парка? Те най-бедните англичани са 10 пъти по-богати от мен. Надявах се само да няма загорели… Па и ми пише на лицето студент, брат, сещаш се. Никой не иска да си има вземане-даване със студенти.


Anyway. Някви дечица минават покрай мене, отворковци, викам си на акъла „Да ви е*а п****** лелини”, щото им прочетох мислите, че са up to something, и онова, нали бритиш гъзарче, прай се че киха, и вика „fuck off”, аз обаче, нали наум съм го напсувал вече, му се усмихвам и намигам на гаджето му и си продължаваме. Еййй тая к’ви цици беше отпрала на  форграунд. Мааалииии.

ТА. Наближавам вече патките и гледам некви полицейски светлини. Викам си „Брееех, мама му, патките да не са се сбили нещо покрай дискотеката. Той нали, DJ Duck прай парти неска, а-у, някой паток да не е заклал някой лебед и да се готвят да го готвят. Лебед по пекински, да видиш к’во е. Обаче после, Раховеца се обади, та се сетих, че една приятелка ми беше рекла, че в Англия парковете ги затваряли вечерно време. Повървях, нали, още 5 минути и стигнах и що да видя, сложена някаква импровизирана преградка и куките охраняват патките. Начи Мисия Лондон е лъжа. Застанах на едно място, не знам защо първата ми мисъл беше да им бутна 50 лева, не че съм го правил някога по какъвто и да е повод, нали. Най-културно си обърнах, пълен десен, настъпих конвърса, който май беше влезнал в едно лай…ъъ… екскрементче по пътя, ама това разкритие го отлагах максимално дълго във времето, и на обратно към временното ми нас.

Хубава разходчица му праснах. Видех дъждеца к’ви ги е надиплил. Няколко тичащи пенсионери по никое време. Две три троп-бомби, нали, за разнообразие. Малко луна, малко облаци, моята звезда, сиреч – най-голямата, естествено. (някой викат, че е планета, ама не им вярвайте, само true звездоброец би ги чатнал тия работи) И докато се усетя, съм се прибрал вкъщи и оставих хляба за утре. Дано се сетя да отида по светло.

P.S – На следващия ден ги нахраних успешно. J Даже им хареса. И на мен.

Специално за Малвина Макариева, която не че има нещо общо с патките, но си пожела, да я   отбележа. Аз като обещаем, гледам да не забравим…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...