i wanna speak

Искам да кажа толкова много неща на толкова много хора. Защо? Не знам. Просто мисля за всеки по нещо и непременно държа той/тя/то да го знае. Лошо, хубаво, какво значение има? Обаче това, което забелязвам, е че нищо не правя, а все нямам време за да кажа това, което искам. А може би просто нещо ме спира. Или пък сега не е подходящият момент. Такива ми ти работи. С тия социални мрежи тонове народ ни минава през ръцете и я някой изпъкне, я не,  нещо ни направи отрицателно впечатление и нещастника, който в този момент е имал честта да сподели мисълта си и тя не ми/ни се е понравила, ако ще и Айнщайн да е,  е до там. Късаме и режем на килограм, виждайки само това, което хората решават да покажат в този момент. Мemento mori. Разбира се, има и хора, които са отворени към всичко и всички, и са позитивни (през по-голямата част от времето) и реагират, занимават се, което е много хубаво, но не са много… Шизофрениците като мен, които показват различните си идиотщини постоянно с и без контекст, направо са загубени. А колко народ сме прескочили от противоположния пол, само защото профилната им снимка е супер кофти, а не се замисляме, че този/тази/онова-нещо-там може да е притежател нещо истинско, рядко и красиво. Защо не може всички да са общителни?

Красотата е навсякъде. В това, което се случва. В това, което не се случва. Дори в това, което аха-аха да се случи, но видиш ли, си е променило мнението, но пък има някакъв шанс все още да се колебае…  В нощното небе, което ти казва, че е крайно време да си гледаш работата, но ти отказваш да го направиш, защото си опорочен до мозъка на костите… Не се харесваш ли, ами от теб зависи това да се промени. Най-често от нас зависи дали нещата ще останат такива, каквито са или ще зазлеят. Обаче малко хора вярват в това. Строим ли, строим сгради, а дали ще ги напълним?

Толкова много коли по улиците, а толкова малко движение…

P.S  Колкото повече се опитвам да разбера хората или поне някои хора, група от хора, толкова повече нищо не чаткам. Is it just me? Probably it is. I hope it is. Само се притеснявам, че някой ден,  някой , някъде там, ще извика за помощ, и ще случи на някой неподходящ и до там ще си остане. 

P.S II Посвещавам този, макар и незначителен, текст на нашите приятели и братя в Суматра, Индонезия, както и на всички останали обитатели на индийския океан, които преживяха земетресение с Магнитуд 8,9 по Рихтер и в момента се молят за живота си, очаквайки най-лошото. И ние се молим с Вас, макар това да не променя нищо. Дано сте добре, приятели, доколкото това е възможно.

Memento Mori

11.04.2012