напред

Напредвайки в живота, неизбежно осъзнавам за себе си някои измислици.

Всичко, било някога тъпотия, прераснало във влечение, се озовава на другия ден наука. И много хора наричат себе си учени, а всъщност са научени, но ти казват учи, за да си като нас, иначе си прост.

Малък пример за забавна функционалност. Умишлено не се спирам на това кой колко сериозно взима себе си, че и околността, която го заобикаля.

Дали заради пари стана така, че всеки да се е вкопчил в нещото, което прави за пари и нещата, които прави, като си мисли, че те му придават: блясък, интелект, здраве и т.н. Т.е. нещата, които в момента се харесват в средата, която обитава даден индивид. Вече всичко е дизайнерско. Всичко е наука. Всички са роботи - правят повече от едно нещо, разбират повече, отколкото са разбирали хората преди тях.

Обаче съгласете се - знанието също е било измислено от някого без диплома. Науката е започнала от някого, който е бил неграмотен. Та, в този контекст, какво означа да знаеш, при положение, че това, което знаеш, не си го измислил ти. Някой ти го е казал. По някакъв канал са ти го набили в главата. И ти си мислиш, че си умен, защото четеш някви работи, които са в графа "за умни хора". И използваш някакви сложни думи, все по-софистицирани, все  по-малко хора те разбират. Ти обаче се разбираш.

И това е умно.

Как да не иска човек да е глупав, в общество на умници? Как да не милее човек за глупостта, която е подигравана и обругавана интелектуално от всички, които са се концентрирали в някаква фомалност и вече не знаят какво е информалността. Какво е останалото - а именно това, което не са те.

И още един въпрос: Какво означава да си интелигентен в съвремието си, когато това какъв си, предимно се определя от други хора - това интелигентно ли е? Ти, за себе си, най-много можеш да си никакъв и нищо. Станеш ли нещо, вече си всичко друго, но не и чисто интелигентен. Може и жена ти да ти казва колко си умен, но като се замислиш какво правиш? Каквото ти се каже, за да си получиш заплатата. Това умно ли е? Опитваш се да се противопоставиш на останалото общество, защото си знаеш правата, и това те кара да се гордееш.

Тайно се подиграваш на различните, защото видиш ли, толкова си плосък, че дори не се и опитваш да разбереш тези, които не са като теб.

И после къде ни остана толерантността! Аз ги виждам толерантните. Те са лицемери! Истински толерантния човек не говори за толерантност, защото той не знае, че съществува такова нещо. Така е с всичко, на което не се отдава прекалена важност. Което изкуствено не се надува по трети линии, които не би трябвало да имат общо с индивида.

Зачудете се, дали това, което използваме, не ни е дадено от някой друг. Не казвам, че това е лошо, казвам, че е чуждо. Даденост, и то не от висша сила, а от най-елементарната сила, опитвала се някога изкуствено да си предаде важност, а именно човешката раса.