25.10.13 г.

Направен от блясъци, обрани мечти, една изпълнена разходка в мрак, в който само мислещите виждат. И виждат, какво - как някой се блъска в стена, отново и отново, по график.
Направен от блясък, мраморна украса, цилиндър от проклятие, всеки със своето - кой каквото знае. Кой за каквото е учил, така де, избрал, избирал, избран блясък да остане настрана.
Повярвали, че един камък е по-ценен от един хляб, повярвали, проврели се във вярата провървявайки, преварявайки се, картина все една и съща, монета, която не се обръща.
Грозна картина, като нощ всички са се скрили в черупките си, сякаш тъмнината всъщност наистина наранява. Научени да отсъстват от живота в определени моменти - и така до краят на живота. Научени, притъпени, прикрепени с оправдания, мисли и творения на болен, създал болница и нарекъл останалите болни, твари и отвари, подбуда и заблуда...
Казанчето за вода се пуска на свален капак. Песен. Омраза. Изкуствено създадени реакции у милиони съзнания, грешни, прави, изправени по образец, четец, буквоядец, знаещ, знаещ, знаещ но тъп.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...