24.10.13 г.

бележете; многозначимостта в рамките на рамка

Забележете, господа, че попаднах тук абсолютно инцидентно - самата работа на съдбата ме достави в този интересен навръз от случки, който дочух, че се нарича живот. Сега, когато, така се да каже, ме намирате извън релсите, ще се зачудите защо така ненастойчиво се опитвам да се върна към животът, който преди да ми споделят, че съм болен, изглеждаше сравнително ненатрапчив. Със сигурност по-редовен. Еднакъв, дори, бих предположил, защото какво друго има на тази планета, освен да се опитваш да не умреш - нещо, за което разбираш дали си неуспешен едва в последния момент, ако изобщо разбереш.

Забележете, че стимулът е идеята, била тя и непропорционална, да не се стига до нужда или претърпяване на други стимули. Претърпях, притъпях, ми изглежда като добра форма за отбиване на живота, на "номера", и на всичко останало, което обикаля около нормалността без да я заплашва смъртно.

Обаче, изглежда на пръв, втори, дори и на десети поглед, не можело човек просто да стои и да прави нищо. Прелюбопитно е, забележете, господа, че когато стоиш и правиш именно нищо, ти се казва отстрани "Не можеш да стоиш и да не правиш нищо." Абсолютно невъзможно за съставяне изречение, което постоянно се появява и появява край ушите ми, и кънтежът, който отнася съдържанието, нахождащо се в златната среда или по-известно като "средно положение", предпочита да си вземе почивен ден, въпреки че не извършва дейност.

И аз така, господа, не извършвам дейност, а само си почивам. Абсолютна контрадикция с това, което се опитват да ме научат през последните малко над двадесет години.

Обичам да казвам, забележете, господа, че единственото ми позитивно качество, разбира се позитивно в рамките на ментално парализирано общество, е недобрата ми памет. Или казано с други думи, прекрасната ми способност да незапомням, ненаучавам разни неща. Също към позитивитетът си бих добавил, скромно от моя страна, разбира се, е абсолютната, граничеща с няколко нули, неприложимост на всичко, за което може да се твърди, че знам/мога. Естествено, всички досадни твърдости около моята особа омекват инстантно, когато от нечия страна се появи поставяне под въпрос нещо определено.

Нищо, казвам ви, и премърдите ненужности, които аз тъй благо и напълно безплатно ви споделям, не е толкоз значимо, колкото незначимостта. Нищо, и това е най-голямото благословийоподобие, което някога ще получите без да сте желали.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...