стар съм вече, бате
виждам грешки отдалече
дори труда не си правя
там, където няма да бъде отразен
затова вътрешния път
остана най-важния
в любовта като не върви
поне в творенето на такава
бива да се прекалява
с хора и чудовища
каквото излезе
пък дано проходи
онова малко човече
в теб прикрито
след поредния пристъп
на човечност...
и не искаш да чувстваш,
но без чувства за къде си?
перпендикулярно състояние
на духа и парадоксално
усещане за вселената
или всички грешат
или аз съм прав
Няма коментари:
Публикуване на коментар