13.01.18 г.

ум on

От мен ще чуете да се откажа
Едва когато размазан на паважа
Изплюя последния си карамбол 

Предавам се едва когато
Сърцето сляпо
Настъпи търнокоп

И спирам бавно
Като на зарязване да трае най-отива 
Дали отчаян
Или опоен,
Ех любов,
Твойто име е жена.

проказа, гибел
отношение и презрение
празен гърч
и светли мечти
къмто светая светих
и по-тих
повече смисъл
по-малко шум
елевация
ум

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...