31.01.18 г.

мога ли

мога ли да напиша за любовта
още нещо, пламтящо, красиво и горещо
когато сърцето ми е празно
дупка от куршум, дим и да ме няма

хора не се забравят
така както ми трябва
да измия паметта си в лета
и качвай се на самолета на щастието

нещастнико, колкото съм изгубил
поне още толкова мога
но дали ще живея отново с бога
дишайки цироза, анестезия

аз съм мъртво разстение
кактус в дъждовна гора
в сърцето ти смущение
в душата разрушение

а казват мога да градя
не само да троша
главата си в стената
на плача на любовта

мога ли
и има ли смисъл

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...