няма да ми липсваш

няма да ми липсваш,
с отсъствието ти почти свикнах
а толкова те обичам
но това у мен вече издиша

със тебе на самота обрекох се
заради тебе от любовта ни отрекох се
насила ще те забравя,
ако трябва имам услужлива памет

от мен каквото остане
душа, звук, музика пламък,
ще даря на човечеството
а те с мен к'вото искат да правят

ще си построя замък
и там сам ще се обеся
като камъка камъко чупи
чейнето ми се тресе от плач

спирам някъде тук
умря поредния играч
не, няма да ми липсваш
от утре дори за мен почиваш

к'во да правя ще измисля,
ако трябва наново ще се измисля,
ще се изнеса от любима София,
за да няма как да ме видиш

дори случайно на улицата
в един ден изгубих любов и човек любим
Любене прости ми
нека те утешат моите рими

прости ми, единствено с тебе тоа
разговор не проведох
просто съм изнежен
и от страхливец ставам смешен