apathy or boredom

Витоша гори, доброволци гасят, но задават ли се правилните въпроси?

Трябва ли да има пожар, за да се сетим, че нещо не е наред (визирам организацията и безумствата около гасенето)? Преди това нещата по-маловажни ли са?

Новозапознанец ми каза, че най-големият проблем към днешна дата, е, че младите започват да свикват с това, което е. Възприемат го за нормално.

Не е нормално.

Едно време борисовата градина, по времето на царя, ама не на тоя къде му вервахме, а на баща му, паркът е бил един от най-красивите в Европа. От тогава насам само запада.

Наскоро установих, без да искам, че за една нощ са изсечени дузина дървета до басейна и дори не е ясно дали е вандализъм или е общинска работа. Информация разбира се липсва.

However, доброволци от танцова формация са се самоорганизирали чрез фейсбук и със средства, събрани чрез благотворителност, са засадили четири дръвчета. Други доброволци пък, наскоро отново, са построили къщички за птици из цялата борисова.  Magic is happenin, innit?

Това са само обикновени примери за малка част от хората, на които им пука. Аз съм на мнение, че има много хора, на които им пука, просто на хубавото в тази държава не се дава гласност. Вчера на протеста на Орлов някой каза „Опитват се да ни демотивират.” – опитват се, и май успяват, като съдя по болшинствoто.

Спасение има и то дебне от всякъде. Щом те могат и останалите могат. Нека ни запука. Нека се оплачем и не спираме, докато нещо не се промени или по-точно докато всичко заработи така, както трябва. Хайде да протестираме за това, че паркът в момента е в отвратително състояние, особено частта покрай басейна. Хайде да протестираме, че от десетилетия всичко е оставено на произвола.

Добрината на няколко човека може да вдъхнови всеки, стига този някой да вярва в красотата на реалността.

So here’s my question: Apathy or boredom? (the trotsky)