кошна мисъл

Като се разграничим (диференцираме) от ежедневния хейт (злост) и отворим вътрешните си очи – трябва да се чувстваме сравнително добре. Ако не е така, значи пак сме прекалили...

Прекаляването не е като да не е нещо, с което сме свикнали и дори не ни впечатлява до степен на минималистичния свръх кратък очемиг, но все пак е нещо, което, ако се запомни – става добро оправдание за старините.

Стар е нещо, което никой май не иска да става. Всъщност „става” едва ли е най-уместният глагол в случая. Хауевър, единственият известен на човечеството начин да се отървеш от живота без да остаряваш, е да се гръмнеш или the kurt cobain way. Лекът е много полeзен и срещу други болежки.

Скачането (препускането) от тема в тема е пост-постмодерният начин за (не)разбираме между интерактивните, пост-постмодерни личности. Някои, все пак, все още се извиняват, че го правят, което ме кара да мисля, че не го правят достатъчно убедително или просто въздишат по старите времена, както много други. Има време.

Време няма. Нито да ни е срам, нито да сме скромни. Излизаш с най-доброто, на което се заблуждаваш, че си способен и правиш това, което е кацнало в to-do листът ти като таск (задача). Всъщност го правиш, ако ти се позволи.

И ми викат аре стига с тия англицизми, ама аз протестирам, като един истински Волен – е аре стига с тия турцизми/русизми. Но не го правя, защото има смисъл или защото искам, просто го правя – също любопитна черта на пост-п(р)остмодерното общество-lookalike.

Та си говорихме за гълтането като начин на преживяване… Най-големият бич за писателят е прокрастинацията – все по-дискутирана тема напоследък около ушите ми, - но всеки има избор – you either make it your bitch, or you go home. If you have  any. In case of homelessness you’d better get a (blow)job.

И не че има нещо общо, но много исках да го кажа - THANK YOU MUSHA-BUSHA. YOU'RE THE BEST QUEEN OF BITCHEZ I'VE EVER MET. :)

аре и със здраве