Всички обичаме нещо/някого.
Всички сме самотни понякога.
На всички нещо ни липсва.
Поне докато не го открием.
Но… осъзнаваме ли какво всъщност търсим?
За какво става въпрос?
Става ли въпрос въобще за нещо/някого?
Или е до любовта…
Малките неща.
Или сме ние…
/
Животът е страхотен.
Защо не можем всички да го видим такъв, какъвто е?
Дори когато губим нещо/някого.
Животът винаги е бил и винаги ще бъде страхотен.
В това е смисълът.
Ние сме проблемът.
Ние сме решението.
Кафе?
Няма коментари:
Публикуване на коментар