18.07.12 г.

Няма криза, т'ва е


Коментар




 На 17.07.2012 се проведе устният изпит по „Журналистика”. Той е втората и определяща крайния резултат от изпита оценка. До тук бяха допуснати само справилите се около 200 кандидати с оценка над 4.00 на писмения изпит, който се проведе миналата седмица, а от тях ще бъдат приети само 75. Изпитът проведоха професор Петко Тодоров, който е и завеждащ катедрата по медии и обществени комуникации, и гл.ас. д-р  Стела Константинова.  Въпросите бяха свързани с обществено-политическата обстановка, движението „Окупирай”, както и в зависимост от интересите на изпитвания.

Положението обаче изобщо не беше цветно, тъй като масовият кандидат-студент изглежда облъчен и незаинтересован от заобикалящата го (медийна) действителност. Той не е чувал нито за движението „Окупирай”, нито за арабската пролет, а за Джоузеф Кони (KONY 2012) от комисията не посмяха да попитат… 

Най-предпочитаният начин за информиране на младежите се оказа телевизията, а една определена доминираше като най-често споменавана, а именно онази, която в себе си и според себе си съдържа всички гледни точки. Медиите ли са виновни за информационното затъмнение, в което се оказаха масово омагьосани кандидат-студентите?

Често въпросите започваха така: „В какво се изразява кризата според Вас?” , но според бъдещите студенти криза в България няма или не се усеща. Малцината, според които криза има, използваха като аргументи безработицата и емиграцията. На въпроса „Пишете ли?” разочарованието беше още по-голямо, като доминиращия отговор беше „Ами, неее…”
Единственият, а по една случайност и най-големият, извор на знания, се оказа и най-пренебрегваният. Почти никой не използваше интернет като средство за информиране, а тези, които бяха по-актуални, не следяха блогове и други независими източници на информация. Изглежда модерната журналистика все още не успява да достигне до младото поколение (журналисти). 

На въпроса „Защо искате да станете журналист” преобладаващият отговор бе „Защото това ми е мечта от малък/ка”, а чувството за справедливост, за мисия, масово отсъстваше. Почивен ден си беше взела информираността. Мечтаещите за тази професия като цяло определяха себе си като комуникативни личности, но до дискусия между тях и изпитващите рядко се стигаше. Формата на комуникация беше по-скоро монологична, а арабската пролет се чувстваше като бурен насред пустиня в устите на кандидат-студентите.

Говорейки за протести, неизменно се стигна до тези на „Орлов Мост”, като кандидатите бяха запитвани „Имате ли фейсбук” и при положителен отговор, следваше „Кой организира протестите на Орлов мост?”, с което темата се изчерпваше. Замечтано професор Тодоров питаше и „Кой е написал „Хубава си моя горо”, но и там нямаше късмет. За рецитиране да не говорим.

Каравелов, Каравелов, гледаш ли?

Имаше и много подвеждащи въпроси , на които от кандидатите се очакваше да защитят позиция с аргументи, но явно единственото,  от което са се защитавали през последните месеци, бе от (жажда за) знания.


При въпросът „Кой е най-добрият и известен журналист в България?” водовъртежът от недомислици се въртеше между Карбовски и Диана Найденова, като първият бил циничен, но обективен, а втората, нямаща нищо общо с протеста, който, както разбрахме не е съществувал, се оказа страхотен журналист. Едно единствено момиче сподели, че й е направило неприятно впечатление държанието на Найденова в национален ефир.

Бойко Борисов не остана неспоменат, но той, както винаги, беше коментиран по системата за Бойко или добро или нищо, като много малко кандидат-студенти си позволиха да го критикуват, а една от тях загатна, че той е носил маска, а всъщност не бил прост човек от народа, за какъвто се представял.

Това, което правеше впечатление, беше феминизацията на професията. От всичките около 200 кандидата имаше само 20-тина от мъжки пол. По-странното и може би очевидно, беше, че всички до един искаха да се занимават със спортна журналистика. Без изключения.
„Европейският съюз за какво ни критикува?” продължаваха въпросите, но тук разочарование не последва. Дали налучквайки или просто защото всички говорят за това, кандидатите дадоха що-годе смислени отговори, а масовите аргументи бяха бедността, корупцията и, разбира се, ромите.

Общата култура на младежите, както и информираността им за събитията по света, беше на ниво под нулата, за което може би трябва да се потърси и отговорност на медиите. Морална. В противен случай ще се окажем с „професионалисти”, които се занимават с нещо, което не познават. Терминът, мисля, че беше пишман майстор. Без секс преди брака.
Последният и може би най-затапващ въпрос, беше „Коя книга четете?” и при липса на отговор следваше, логично „Коя е последната книга, която сте чели?”.

Ако някога сте си мислили, че младите не четат, ще се изненадате колко сте били прави. Повечето от кандидатстващите не четат книга в момента, а при някой се оказа, че не са отваряли книга през последните 3-4 години. Имаше един или два положителни отговора, от всички запитани, като едно момиче впечатли, заявявайки, че в момента чете „Стивън Кинг”, и изреди и други негови заглавия, които е чела.

Противоречивост не отсъстваше и амбиция бе изписана по лицата на всички, които не се притесняваха прекалено много, но до колко полуголото желание ще се окаже достатъчно. Всичко зависи от академичният състав на УНСС.

Дано преподавателите се справят успешно с нелеката си задача, а за бъдещите студенти, най-искрено се надявам, до извора на знанието да не умрат от жажда.


Дописка по случая беше публикувана във в-к "Труд"тук

1 коментар:

  1. Доста недодялан изказ на места, сравнено с редактираната версия. А за заглавие можеше нещо друго да сложиш, а не да е като на статията в Труд. Някак не ми стои добре.

    ОтговорИзтриване

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...