Оценяването никога не е било лесно за мен. Аз сменям оценките постоянно. Т.е. те са непостоянни. А и аз съм субективен, света е в рамки, всички са луди. Нормалността е пренебрежението, което изпитваш към хора, които просто не се замислят защо слагат неща в устата си.

Бягството е неизбежно. Бягството е клише. От клише в клише, за да се получи обратното, математически. Вино и свещи, за едни, за други е свинска мас и регулярно ако. Няма честност, няма доброта, всичко е измислица на една лоша жена. И не е честно. Но той се бори за правата си.

Как можеш да се бориш за нещо, което ти е дадено насилствено? Колко тъп трябва да си да защитаваш чужда кауза, с която няма как да си запознат дори и бегло, бидейки ползватор на нещо, което не можеш да обясниш - а именно, всичко.

Лодките на нашите мечти се разбиват в бреговете на нашата реалност, поставила се на място, на който никой не би поставил нищо различно, освен хоризонти. Но какво е хоризонтът, ако няма край? Какво е мечтата, ако не възможност на смъртен одър.

Мисията на човека е да си намери мисия. Любовта е онова прекрасно чувство, за което може само да се пише. И това, че има установен ред, по който да протече един живот, прави нуждата да откачиш още по-крещяща. Излизаш, не спиш, а всъщност не си мръднал. И обясняваш на другите колко не са в ред, нали.