11.11.13 г.

там има нищо

Стоя, открит, на вятъра, обаче не съм цял.
Говоря, казвам всичко, но съм леко вял.
Борих се с какво ли не, та чак оплешивях.
Освен умора, уви, чувство друго не познах.
Открит съм, ала, вижте, аз не казвам нищо.
Малко се разкрива, и това, изглежда, всичко.
Е, каквото е, но не е. Звучи, изглежда
безумно ни върти и ни подвежда,
умряла е нашата вяра безрезервна,
към всичко това, което е надежда!

Отвръщам глава, чувствам се като нов абзац.
Зад мен стоят слова изречени.
Спестени ми се струват,
съдейки по пожънатият неуспех.
Но нямам избор, нали това е туй
Животът, безстрашен и лиричен.
Прекършен, продължавам, сякаш нов
И пак, по поредната артерия
потича олово и в кръв се претворява
И не умирам, макар да съм умрял.

Вдишвам дълбоко мръсотията...
Какво друго има там?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...