13.11.13 г.

Публикация без заглавие/клише

Чудя се, как да съществувам и да не. Втренчвам поглед в кухненски предмети, опитвайки се да видя повече. Сякаш там има повече. Не е невъзможно, така си мисля. Да се разградя на елементарни частици и да се пренеса през световете. На няколко пъти съм виждал французи да излизат от места, сякаш са се телепортирали! Значи е възможно... Сега, какво толкова знаят французите, което ние не? Може би френски. Има смисъл в това, което казвам. Поредния разговор със себе си, поредното препращане към пространства, състояния и усещания. ... по някакъв спомен се нося, опитвам си да си спомня къде бях - река, дворец, нагоре по павета. Толкова помня, за града не се сещам - какво остава за държавата. Или щеше да е по-разумно да построя предното изречение по различен начин? Това е другият момент. Откъде-накъде, аз, който съм прост и неук, ще имам усещания за правилност. Аз, който казвам майната му на всичко, което е по-сложно, но пък презирам простата, сякаш тя не е най-висшата форма на екзистенция. И после пак забравям. Така се върти света. Създаваш проблем, т.е. измисляш нещо, откриваш, инвентваш - виждаш последствията от откритието си, т.е. проблемите, които твоят проблем е създал на света и гледаш как някой друг ги оправя, т.е. еволюира, надминава и т.н. Всякакви такива хубави думички, които описват човешката глупост и нищо повече. За да дойдат другите хора, които да се възхищават по постиженията ти. И, разбира се, винаги ще се намери един, който да твърди, че това, което правиш - независимо какво е то, - е грешно. Правиш неща, които хората не могат да си представят - грешиш. Трябва да си обикновен в обикновена среда, за да не те набеждават, и пак не се знае. И все пак, след като си представяш неща, значи някой друг го е правил преди теб. Дотук с теорията за уникалността на индивида. Правописни грешки. Мислиш ли? Говорни дефекти. Хайде бе! Несресан, небръснат, с косми по краката и къде ли още не. Гнус. Гнусният, пък, претендира не просто за нормалност. Кой определя нормалното? Кой определя, всъщност? Кой - популярен напоследък въпрос, - КОЙ, ако не аз. Или, хайде от мен да мине - аза. Таза, фаза. Криза. Бяла хубава пералня, а връз нея оливерници дебили, отцето-олиото са свили и са го покрили. Стара, метална кафеварка, от тези, дето се въртят и стават две. До нея попивателни салфетки, ала кърпи, оревуар, поддържат фротна на чистотата барабар до кош и чили сос. Хималайска сол, хайку, чер пипер и восъчна топка. Всичко с цветове. Умиращ банан - няма кой да го яде, а всъщност е оставен за някого. И една бърсалка, да почистим. Ако няма врата, ще почукаш ли?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...