dedicatione

Какво по-хубаво от тишината
ако не двама влюбени, във разговор
споделящи си празноти и свят
прогнил, красив, да не кажа уродлив
но за тях толкова усмихнат и щастлив

Да виждаш себе си о другиго,
да знаеш, че не съществуваш
да си част от нещо
причислявайки се към нищо
и към нещо висше, абнормално
невидимо и катастрофално...

Езикът е неспособен за невидимото
думи няма в океан от чувства
живот, празнота и вкусове
удовлетворени
във битие претворени
и мечти и мрачности се вливат
във това, което ни отмива

Отпечатъкът й нося
просейки, по асфалта бос
превърнах се във свръхчовек
във свръхнегодник и поет
продажник
неиздържал, поредния
на очевидното, на туй аmore more ore re
що липсва при всяко мигане

Затваряш си очите за живот
за копнежи и мечти
а всичко беше там, сега, преди

Умрях за да живея,
ала живот без смърт какво е
живей, за да загубиш
великото перпетуум-мобиле

Убиец, презрян от себе си дори
крача към чужди за сърцето съдбини
какво направих, в какво се превърнах
как доведох се дотам
падение неописуемо
но от върха единствено се пада
и на всекиму заслужено се пада
аз сам определих заслуги
немислим превърнах се за други
от обещание към посвещение
от съзерцание към умъртвение

Мърша, подвижна
гнус неназован
такъв съм аз
пуст и надигран
от себе си и никого друг

Носталгийо, ела и ме вземи
ето, твой съм, в нозете си ме вземи
ти единствена за мен си свята
аз твой до гроб, аз не съм създател
като хляб с изтекъл срок
в безвремие умрял мишок
щръкнала опашка на гъсок
подвижен като стоманен смок
във водата на забравата
без да мога да забравя

amore more ore re
да, ама не...

студ, безвремие

завинаги винаги е в минало време
миналото може и да е несвършено
настоящето е предварително свършено
бъдещето не идва
идва само миналото
и се образува настояще
на, стоя, и ще... каквото



to my dear, dear beloved
Iva