Кру

Обществото не е на кръстопът, то е на път без посока, без магистрала, светофари, надписи и т.н. Дадена му е възможността да тръгне и само да асфалтира стъпките си. И ето че стоим на едно място. Икономически може да се приеме, хипотетично, че сме в безизходица. Алчният капитализъм принизи финансово добрият, малкият човек и възвиши онзи безскрупулен гъз, който за пари ще се самоубие. Всъщност това и става. Политически сме в задънена улица, защото който и да е на власт, все недоволство. И всеки реве за неговата си полит.сила, а хората, които нямат такава, са враг на обществото.

Какво става с човешкия фактор, или по-скоро, да го наречем факторът еволюция. Ще се изразя така, ценностите се изместват и интелекта не е сред новите богове. Хората вярват на всичко друго, не и на разума. Изобщо, понятието разум е измислено, за да се пренебрегва. По-разумният въпрос през новия век, изглежда, би звучал така : какво остава?

И всеки крещи от собствената си трибуна, а диалогът отново е оставен за кафетата. Същите кафета, от които непрестанно се чува колко шибана е държавата. Шибани сте вие, подвиквам им ментално, на всичките идиоти, които ми развалят ежедневната усмивка. Аз се дразня, те мразят. После блюдото им пристига и изведнъж забравят всичко и се наслаждават на блюдолизничеството си. От такива хора ще чуеш всичко. У мен остава горчивината, че също имам уши за тях. А те подминават, и така до следващата заплата. А аз работя за без пари.

Така поставена ситуацията, всеки има враг. Някои имат дори врагове. И сме затъпени дотам, че не можем да преобърнем негативите, а не е ли преобръщането най-силното човешко средство за превъзмогване...?

И всеки ден гледам хора, които сами по себе си са чужди на себе си, но възприемат новата култура, навират във вътрешните джобове на мундирите всички възможни неща, без да се задават въпроси. Това, всъщност, е проблем от 80-те насам - безконтролно преминаване на менталности. Трансконтинентално.

Приятели, проблемът е че съглашението е пряка форма на съучастничество. Аз съм непримирим в позицията си и тук няма място за компромис. Тази държава днес е това, което ние направим от нея утре. Да се насочим към чистотата, във всичките й форми.

За България, наздраве!