нонсенс

Имам сърце, което бие за приключения
и съзнание, което не познава страх
Смъртта е само физическа
Да се предам, за мен това е грях!

Умират само скучните
Тези, които не знаят що живот е
Които бягат от каквото
и не спират ни за миг.

Бягат, и ме подминават
Аз, що съм тяхната съдба
От техните мечти
се храни моята душа.

Това, от което всички се страхуват
Това, аз наричам смисъл
Де, що, може да се случи
Насам, крещи гръдта ми.

Отказвам само на страха
На нощта грозна да се вържа
Това, което аз обичам
Не ще открие никой буден.

Безспир, унищожавам хоризонти
Покой не знае моята душа
Будна, непокорна, тревожна
Но нали там има повече.

Нали живота не е само труд
И спор, безкрайно лют
Нали не ще се спрем пред зима
Не сме отбор, но заедно се борим.

Защо тогаз се сам усещам
На борда на бойците за живот
Защо усещам всичката умора
Която се пренася под строй строг.

И няма ли, питам се
Веднъж да спре
Да се върти, туй,
Що земя се зове!

А може би не се върти,
А само си стои
И чака някой смъртен като мен
До нея да се приюти...