7.05.14 г.

Нононо

Денят е млад, но и нощта е млада
Зелени вече са дърветата навън
Аз дишам и чрез диханието страдам
Живот, а сякаш пожизнен сън
Обичам от дима да се издигам
И с пушекът приятели да сме
Та нали въздухът бил мръсен
Мръсен съм и аз, оле
А цветето до мен блести
Почти нощ, в розова опаковка
Една мечта, една идея ме крепи
Но и това до време е, лети

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...