Тъжното на живота, понякога, е че трябва да си тръгнеш от него. И не зависи от теб. Ти само знаеш къде не ти е мястото. А хората са мили, те няма да те изгонят, но искат от теб да се досещаш разни неща. И се досещаш, и си вървиш, сам, нощтно време, когато е тихо и спокойно, докато живота не ти предложи отново любов. Под каквато и да е форма. Но, както споменах, понякога е тъжно. Желанията ти остават в безвремието, когато няма как да споделиш и да получиш. Когато има само нищо. Тогава усмивките са най-ценни. Тогава, обаче, ти се струват някак фалшиви - и хората, и обстоятелствата. И нямаше кой да ни каже... Но ние ще говорим пак, нали. Нищо не е толкова безответно. Понякога просто трябва да си починеш. Стига да можеш, разбира се. Стига да е възможно, досущ като останалите невъзможности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар