8.05.14 г.

лкйхгфдсгхй

Оглеждам се за косата. Един край, който не зависеше от мен. Оглеждам се и за други останки, от спомен, полу-унищожен. Невъзмезден бродя и почти се моля. Налага се да унищожа и една личност, която съм и, която, вече надявам и моля се,  бях - що за неволя. Всичко напомня на това, което го няма, което не е. А което е, то е за пренебрегване. Това е логиката на несподелеността или поне на спокойното съществуване без сътресения драстични. На всичко, което е било, ако изобщо е било. В главата ми поне бе и е, нищо, че това е обречено битие. Важното е, че не го знаех. Тази коса... Един спомен, а всъщност цяла вселена. Едно представяне, а цяла игра. Но игра от един не е игра за двама. Отсъствие. Най-топлата идея за постеля. Една идея току-що се простреля, една идилия. Отива това на двама, късмет на победилия. Другата страна ще трябва да изтрива и във невъзможности да се самообвива. Една, а всъщност нищо. Последното, което игра ролята на всичко. И се боря с това, че не е. Без право. На обжалване. Какъв е този съд. По-скоро е без-раз-съд. Всичко от втория път. И никога като хората. Никога, освен в зората на деня, когато всичко е красиво и всяко чакане е на прав път. Идилия, наричам я, за не използвам истинското наименование. То вече не съществува така или иначе. Съществува само отсъствието - поне то се усеща. И какво от това - любимия невъпрос на любопитния нечовек. Или на невзрачния, аll I said...

За всичко и всички посланието е едно
омразно за отправящия
с идеята за щастие чуждо
със съзнание гузно
към деня
когато това, което не е
ще е това, което е

И толкова още неща искам и имам да кажа, а дори не намирам смисъл. Пиша без грам умисъл, макар да съм заложил всичко, което (не) е. Е-то не е. Аз нямам вина. Де да можех да се примиря. Макар в едно щастливо примирение да живях, важните неща не познах, заспало действах и успях!-в неуспеха, там, където няма грам утеха. Защо и как, виновно чувствам се пак. Но и това ще мине, за добро или зло, налага се, г-н Добрин, гризни дърво.

Да събудиш мъртвец - на следващия задачата полага се.
Живеенето - засега отлага се.

Сбогом, каквото там беше.

И нека бъде ден.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...