Пуши ми се, а само за гласуване се дума.
Гласувай, не гласувай. Изгуби си ума.
Последната дума била на народа.
Кой бе, тос ли? Дето 25 години гласува и гледай, най-красивите са най-отпред. Учим се от грешките си, нали така, затова ги повтаряме.
Все съм си мислил, че човек трябва да е изключително глупав, за да се занимава с политика. За гражданите или добро, или нищо - мотото на политика.
Какво беше другото - политиката се намества веднага, щом духът избяга, а мозъка се опразни. Т.е. запълва празнини, замества липси. Липсва ми нещо менталност, ще стана политик. Ще стана, превод буквален, загражданин. Нека ги заградим, викам аз, в един диспансер. Те и без това сами са заградени на събрание. И там си стоят. Политиканстват. Какви примерни дечица.
Как ще гласуваш? Защо? За кого! Абе, най-добре недей да гласуваш. И без това приятелите ти ще гласуват, бъди различен! Кажи поне на 10 твой приятели да не гласуват... Чакай, ти нямаш приятели. От толкова гласуване, всичките приятели се разбягаха. Кой стана червен, кой син, кой зелен. Ти остана смислен, и те намразиха, щото не си като тях. Щото не гласуваш. Що си тъпак. Щот не ти дреме за ББЦ, РБ и прочие. Щото Европа на Кончитите и на най-топлия син цвят нещо не те кефи. Ебало си е майката, без извинение.
Затова недей да гласуваш, остави приятелите си без работа, белким се сетят, че си им приятел. Някой беше казал, че ако гласуването променяше нещо, щеше да е забранено. Но не, хората трябва да си мислят, че имат власт и право на упражняването й. Демокрация.
Само дето вие не избирате кои да са в листата за евродепутати. А те, от своя страна, не ви казват колко сте тъпи. После казват, че нищо не зависило от тях, че нищо не можело да се стори, щото криза или друго оправдание. О-прав-дание. О-право-да-нйе. Всичко точно, нали.
Другари, не просто всички са маскари. Всички са говна. Личността е готин/а, партията - майко мила. Независима съм, вика, от парите на мъжа си - не допълва.
Мразя да пиша такива глупости, но нали се съгласихме, че съм тъпак. Някои пишат да гласуваш, повечето даже ти казват те за кого ще гласуват. Аз пък няма да гласувам. Аз съм никой, аз съм нищо. Отказвам се от тези си права, дето ме подправят, щото видиш ли, аз съм неправ - здравната система не струва, само ме блъскат с антибиотици, образователната и тя - само ме лъжат, че ставам за нещо и после кур, за пенсионерите да не говорим. Или за пазара на труда. Така преразпределят благата, че я се облажиш, я не.
Компромисът с етиката бил задължителен, ако искаш да храниш децата си, каза ми един човек, който ме качи на стоп вчера.
Но вие си гласувайте. Променяйте света. Аз ще му се радвам такъв, какъвто е. Или такъв, какъвто го направите. Се тая. Вие избрахте така, а после аз съм виновен, щото, видиш ли, не съм гласувал. Ами, аз съм се сметнал глупав и съм решил да оставя умните да действат. Що да съм виновен. Или умния не носи вина за ума си, той му е даден свише.
Тука си представям някой ми казва да питам, да чета, да разбера, да се образовам - да направя своя разумен избор. Вие какво бихте чели, Киркегор или политически агитации? И аз така си помислих. Хайдегер или временни позиции? Или не, нека четем 50 нюанса сиво. А да управляват тези, дето са чели 18% сиво. Няма черно/бяло.
Айде, мир, любов и светлина. Ще ми кажете как е минало. И дано вашите победят, та да млъкнете малко, че ми писна от вас.
И от мен ми писна, но какво да се прави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар