what else is there

Чудя се, до какви измерения може да се издигне абсурдността, наречена ежедневие. Особено когато само стоя и наблюдавам, как другите правят някакви неща, ходят напред-назад. Това дори не е интересно. Странно и забавно е когато нерутината се превърне в своего-рода рутина и знаеш, че утре предстои нищо да се случи. Не се обиждаш. Не гледаш назад. Нищо не ти липсва. Единствено задоволяваш глада, защото от неизбежните неща това е най-трудно за контролиране. Продължавам да не намирам съвременните мании за любопитни. Макар да съм пробвал насила някои от тях. Чудя се, какво става с хората, които нямат особено желание да станат хора. Не бих искал да бъда човек така, както го виждате човешкото. Нека не се заблуждаваме, изкуството е тъпня. Чудя се, какво друго има там.