2.12.13 г.

Сутрин

аward-winning esseyist

Излизам, нали, сутринта, за закуски. И съм в приповдигнато настроение, просто защото съм единствения, който отива в 7 сутринта, хапва си и се връща в леглото. И ги гледам, всичките трудоваци. Толкова красива картинка. Приятна. Сгряваща. Обаче после се запитах... Абе, как, изобщо, са успели да ги накарат тези хора, да стават всяка сутрин и да правят нещо? И така докато свят светува... Как са ги наплашили толкова? С какво? С глоба за закъснение? То е ясно, че в наше време никой не се замисля какво прави и защо го прави, но чак пък толкова...

То е хубаво да се става рано, и на мен ми харесва. Ако можех, щях да го правя. В моят случай, за да стана рано, просто не си лягам.

И ги гледам, малчоганчовците, мрънкат, забавляват се повсеместно, и така по пътя към училище. И умирам от смях. Вече съм като напушен и не издържам. Защо го правят? Колко са глупави, милите. Само да знаеха, на тази възраст, че с образование нищо не става. Че с диплома най-много да си обършеш... като онзи в съда, дето обяснява поради какви причини паспортът му не е в него. Къде му е на Хермес дипломата, или, за тази цел, на Данте? Или на Зохар? Пък и да си ги покажат, това променя ли нещо? (какви лопи примери давам само, м?) Най-готиният без диплома е Бродски, спор няма. И го възхваляват, самоук! Е, па, и аз съм самоук. Само дето дипломата ми се пече и после върви обяснявай, че нямаш сестра. И само ми се подиграват. хахаха. Искам да избягам от този университет вече 4-та година. Успешно се несправям.

И си се смея, и си ходя. Забавям крачка, гледам спускащата се мъгла откъм планините, красиво ми е. Пея си. Стоя на едно място пет минути да огледам от всеки възможен ъгъл. Детайлно. Вие можете ли така, бързаците. Все да не изтърват да отидат на работа/училище, и там умират от тъпня. Ама че забавно.

И понеже не знам какво искам, накупих 6 вида закуски, различни. Да нямам повтарящи се. Всичките топли. Естествено, че не мога да ги изям. Ям ги цял ден в най-добрия случай, в най-лошия - два. И си ходя, ех това И, та, движа по влажните тротоари, и се разливам от смях. Трудно ми е, обаче, и на мен. Все пак нося 6 закуски с една ръка. Гушкам ги понякога с двете.

Горките хорица. Дано никога не осъзнаят колко безмозъчни са били. Така, поне, няма да боли. Но, уви, надуват техните глави, храна купи, всичко с пари. Учи учи учи учи, мама, учи да имаш шест, да не си глупак като добринеца, който само 2 и 3 има. И някакви хора, хванали 10-20 томеца, поразпрочели ги, позапаметили някоя друга глупост, ти говорят какво знаят и си мислят, брех, колко са умни. Да не видиш. А истината е, че няма истина. Другари, няма умни, няма глупави! Колко трябва да сте глупави, за да се мислите за умни, и обратното! Много. И как един път не ви влезе в главата, че някой може да е неутрален. Иван е умен, Петър е тъп, Добрин е неутрален. И какво се случва, и Иван, и Петър, разправят колко е тъп/умен Добрин. Добрин се залива от смях, но и той не знае защо - научил го е, като всички останали, наготово. Да се смее, да плаче, да учи, да прави там някакви тъпотии.

Но никой не е велик, деца, животът на това учи. Стига сте се възхищавали на хора, които и една минута не са живели, да бързат да зубрят/тренират/свирят/танцуват и т.н.... Това не е дарба, това е проказа. Да правиш само едно и също. После те боли това и това, но казваш с гордост, нали, може да са ми криви краката, да образуват О, но е защото бях футболист. Може да ходя на доктор постоянно, но съм Етикет. Докторът, от своя страна, гледа пренебрежително пациентурата си, защото, някои от тях, видиш ли, не са толкова прецакани, да учат 10 години. Обаче всеки гледат да го прецакат (не докторите) хората като цяло(но и докторите, бидейки хора). Не може да се остави някой неутрален, ненацапан, непрецакан.

Ей такива са хората. Знае си неговото, цени си неговото, на чуждото завижда/възхищава/подиграва. И си мислят за живота. Как той е йединйе, пийенйе, и тези три работи. А животът е нищо, деца, нищо е животът. Това, обаче, е обществена тайна. И в училище си мълчат. Блъскат ти химия, физика, и т.н.

С други думи, не те оставят сам да си откриеш света, ами ти го дават на готово. Щял си, иначе, да вземеш да умреш. Чудо голямо! При 7 милиарда! Един(милиард) повече или по-малко Ти, от своя страна, правиш същото с останалите. И когато се пръкне 1-10-100, които си откриват света сами, и си разсъждават на базата на себе си, веднага идва някой да каже, не е така, науката друго казва.

Някой станал ли е по-млад от наука? Или да е спрял да ака? М? Тогава си задръжте не само науката, ами и политиката, и банковата система с парите,законите и т.н.

Ама не, ако не се занимаваш с тях - бум, нелегален си. Ако разберат, де. То в България май така - ако разберат, проблем, ако не - няма проблем. По тази логика, що за идиот би си носил документите със себе си? Ами нали ще те видят кой си и ще ти се скарат. Като нямаш документи, кой си и къде отиваш ти, може би, Джинги Би. На работа, едва ли не...

Кой е по-умният, прошляка или професора? Еднакво са тъпи/умни.

Айде чал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

худ

втренчен кит нагоре, аз или той сгърчен вид, роден в обор без бой очовечен, напит по еН безброй обречен на бит, смирен отбой загадъчен, ...