Колко точно надълбоко трябва да се зарови душата, за да не предполага съществуване?
Колко нетактично, апатично, трябва да е поведението, за да не се прекъсва настроението?
Подслонението, подпомага наслоението на страха, или на силата, че някога
малката душа, свитата, ще трябва да побегне без да спре
да се засили и всичко да помете
ако ще това да означава
че повече няма да се рее в мечти опръскани от хорска гнус
преправени желания
грозни преструвания
само и само всеки да получи онова
за което често е мечтал.
Пътят си сам изковал,
човекът,
решил и се излегнал.
Загледал се и що си мислите видял?
Свят бял
на длъж и шир.
И не повярвал.
Обърнал се назад за да погледне пак
дали това, което до вчера рекло се е свят
не е още там, в тила, чакайки някой само
глава да подаде
и на глупеца в себе си да се отдаде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар