Липсата на софистицираност не предразполага към симплицираност. Въпреки това, в езикът всеки намира себе си и претворява вижданията си. Затова ако човек избере да бъде прост, то той трябва да бъде повече от прост в изказа си, което си е чиста проба интелект. Макар че, интересно наблюдение, интелектът не върви ръка за ръка с правописа и пунктуацията. Изобщо с езиковите норми. Език без правила, какво е, ако не - свободен език. Демократичен такъв. Обаче тези, които са се прецакали и вече знаят правилата наизуст, никога няма оставят тези, които не ги знаят, да се подвизават безнаказано. И започва едно мразене. И тук идва моментът с равенството. Езикът, обаче, не признава равенство и не толерира хомогенност в изказа. Това, всъщност, може да се окаже дори невъзможно, макар подражанието в наши дни да е толкова разпространено.
Въпреки това, единствената сила, която може да накара човек да пропише (освен глупостта, разбира се) е скуката. Като аргумент към това често добавям, че ако човек знае нещо повече от всички останали, дали ще седне да го описва в книга и да го сподели с всички. Та писането на книга е толкова скучно. Независимо от отговора, ако това е нещо, което действително никой друг не знае - кой, изобщо, ще повярва на този никаквец, който си мисли, че знае повече от всички. Кой е той, нали, и за какъв се мисли. Освен ако не е наркоман, алкохолик или друг тип маргинал. А ако е "нормален" - действително никой няма да му повярва.
Защото ни е по-лесно да вярваме на неща, които никога не сме виждали, отколкото на нещата пред очите ни. А и, кои сме ние, че да знаем какво виждаме. Вземете го от мен - само глупците знаят, въпреки това, и умният, и глупавият, играят една и съща игра. Единствено неутралният прави нищо. Или т.нар. среден род - neutrum.
Няма коментари:
Публикуване на коментар