Усмихнах се на света. Беше време. Крайно. Беше, и си замина. И се остави. Усмивка предразполага съм съгласие със ситуация, или по-скоро "game on". Усмивка на един пораженчески настроен. Един или двама. Времето, обаче, ни отмива. И всеки се състезава да каже какво е времето. А то е едно никакво - ето, и аз да се разпиша по темата за времето. Остава да зачена и пространството. Шегувам се, човек трябва да знае колко точно е глупав, за да се предпази от изключителна глупост, а умно е да си глупав, ще кажа аз. Овен се сблъсква с друг, челно. Остават разхвърчалите се капки вода, почти излязоха от дисплея.
А животът ни все по-често се затваря около този дисплей. Нека го наречем с хубави, нови думички. Та да е по-малко скучен и по-опожаряващ тесногръдието. Или да мислим каквото искаме. Те, дисплеите, и без това мислят вместо нас. Хайде, и аз във час.
Няма коментари:
Публикуване на коментар