През нощи като тази, често се чудя, наистина ли е толкова важно съзнанието. Все пак, какво можеш да правиш с него толкова? Някой ще рече: всичко. Е, възкликва наситилия се на живота, преялия с всичко бивш гладник, та всичко е нищо. И, на всичкото отгоре, е скучно. Та, връщаме се към изначалния въпрос, какво толкова можеш да правиш със съзнанието си? Нищо. Невъзможното е нищо, нали така? Невъзможното за правене ли е? Все опирам до следния въпрос: може ли човек да прави нещо, което не знае, че съществува?
Не всичко, което съществува, съществува. Коледна мисъл ще да е това. Както и не всичко, което не съществува, не съществува. Отвори се метафизичната врата на отмалялото разсъждение. Колко глупости могат да се изпишат тук, ако човек би си позволил отпускане на разсъдъка и довеждането му до харизматична безразсъдност, феномен, по-известен като празни приказки. Т.е., чисто хипотетично, човек може да прави нещо, което не съществува, но условието е, умишлено поставено предварително във въпроса: да не знае. Сега, дали може човек да прави нещо без да знае? Къде е диалектиката тук! Навсякъде. Естествено, че човек може да прави нещо, без да знае. Прави ли обаче правенето на нещо без да се знае безсъзнателно, или беззнателно е по-правилно да се каже. И ако да, то би трябвало да отпишем съзнанието и за куп други дейности. Но ако приемем, че не, то тогава човекът, който прави нещо без да знае, не го прави точно без да знае. Което автоматично води до следния абзац:
А що за особняк би си помислил, че съзнанието има подниво, или над. Направо отзад, бих казал, да се потърка с този дискурс - то с дискурса, какво друго може да се прави (тук да ме прощава професорката ми по теория и практика на текста)? Дори подсъзнанието е съзнателно. Виж, ако човек реши да си затвори очите, той ги затваря не само за под/над/встрани/съзнанието. Той си ги затваря. И си има това право. И никой не може да му казва, какво-точно-съзнателно е. Защото няма значение.
Излъга ни някого, че, цитирам по памет: "mind matters" и толкова. Какво като нещо тежи, какво като нещо е от значение. Ами ако нещото беше В значение. Или над значение. Под значение. Да не продължавам.
Каквото прави скуката с хората, нито една манипулация не може. Това исках да кажа. Благодаря. Чао.
Няма коментари:
Публикуване на коментар